Социални разкази

Лодка от Мукава (+)
28 СЕП 2009

Гимназиален курс по физика за 11-ти клас изискваше, за задължителния традиционен "специален проект", направа на гребна лодка от мукава. Разрешените материали бяха мукава, "пакетна" (пощенска) прозрачна лепенка, и боя. За "по-интересно", сиреч по-затрудняващо, мукавата можеше само да е "традиционна" (едно-слоеста); много-слоеста мукава, която в някои качества се доближава до дървен материал, не бе разрешена.

Просто Поредични Посещения
09 АВГ 2009

Това е статия описваща впечатления и размисли от посещение на 4 частни университети по източното крайбрежие на САЩ. Обикновено в моите статий, от страна на читателя, първо идва четивото, и след това идва читателското прозрение на основната мисъл. Този път ще обърна поредицата: първо ще заявя моята основна мисъл, и тогава ще последва четивото.

Ларедо
25 ФЕВ 2009

На път сме към Ларедо за тенис турнир, малката дъщеря и аз. Хвърчим по щатско шосе 59, в лек трафик. От както цената на бензина беше практически удвоена, и особено с върлуващата депресия, пътищата забележимо се поизпразниха и шофьорите значително намалиха скоростта; колите в наше направление се движат точно с допустимата скорост. Заобиколихме Виктория и температурата започна да се покачва: Бистро Езеро област ни изпрати с кротко 12° време; вече температурата се е качила на 15°, и плътен силен югоизточен вятър поднася колата на дясно; кормилото е все едно непрекъснато правя лек ляв завой.

В Играта (+)
27 ЯНУ 2009

Къщата пред мен е грешен адрес, въпреки настояването на картата. Това е нормално за Тексас, с редовните разминавания между адрес на теоретичния парцелен плат и действителност. Защото къщата, вдигната върху висок земен насип и качествено построена, е останала непокътната от ураган Ике. А къщата, чиито адрес според картата уж е тук, е била наводнена и 75% разрушена. Правя обрат и бавно, внимателно зазигзачвам през южните квартали на Брегови Акри (брегови площи, но "акри" вероятно е звучело по-възвишено в ушите на строителната фирма, разработили тукашните блата в жилищни квартали и поставили ги на околийския парцелен плат).

Изпити
17 НОЕ 2008

"Едно време май имаше по-строг подбор на хората в космическата програма", размишлява на глас наша администраторка с 30+ годишен стаж. "На мен ли ми се струва така, но някак си като че имаше правила и изисквания и стандарти."

След Ураган Ике ("Айк") (+)
23 СЕП 2008

Насоки и Засилвания
30 АВГ 2008

Заради хроничните "реформи" в гимназиалното образование по САЩ, въвличащи и нашия Бистър Поток Независим Училищен Окръг, нашата подготовка за учебната година започва още през Февруари.

Патриотизъм 2
29 ЮЛИ 2008

"... Започнах да се давя в патриотичната помия когато тя се залея по мен, още от ранно детство. Знамена, клетви за вярност към Америка, химни, глупости. Америка била моята страна. Да, точно! Моя страна, само дето в нея няма нищо мое, нито пък има нещо на родителите ми! Моя страна, Америка, а в нея всичко чуждо!

Накъсване
26 ЮНИ 2008

Инжинерът увлечено разказва за току-що завършилата семейна почивка. Той със съпругата, 3 деца, тъщата, и кучето решили да се врътнат от Тексас до Колорадо, до Великия Канион, и през Ново Мексико - обратно до Тексас. Заради кучето, с благородната цел и то да видело свят, цялото семейство щяло да спи на палатка с готвене на лагерна печка; впрочем целта е била да се намалят разходите по преспиване и храна, но по-благоприлично е да се казва че желаели доброто на кучето от колкото спестяване на пари. А защо помъкнали кучето? Пак за пестене, да не се харчат по кучешки пансион. Да, ако човек така радее за географското обогатяване на кучето си, може да отсяда в мотели, приемащи кучета - но пустите допълнителни харчове! Семейно пътуване на минимални разноски.

Добри, Лоши, и Образовани
12 ЯНУ 2008

Събрали сме се групата на, както аз ни наричам, "калифорнийските бежанци". Всеки от нас е имал причина да напусне Калифорния, щата в който сме прекарали основната част от младите ни години. Някои са били родени там, други – като мен – са емигрирали там по-късно, но всички сме добили инжинерното ни образование в Калифорния, започнали сме работа в аерокосмическата промишленост там, живяли сме там достатъчно дълго че да си купим жилища, да се задомим, да се оженим, да отимаме деца – и в крайна сметка да забегнем в Тексас.

Предположения
06 ОКТ 2007

Лицето на "Джейн", лелка от съседна аналитична група, лъчезарно блесва иззад вратата. "Само наминах да ти кажа предположението, че бройката на твоите хора ще намалее с един, в най-скоро време."

В Перспектива
06 ЮЛИ 2007

Моят началник тъкмо се върна от отпуска, и е в много кисело настроение. Отиде до Калифорния, да присъства на дипломирането на сина си. Срещу бащините съвети, синът записал физика в УКЛА (Университет на Калифорния - Лос Анжелес), уж временно; щял да се прехвърли в нещо по-към медицина или финанси. Временно учило физика момчето, та чак отличник станало, и току 4 години по-късно завършва. Физика. Още има надежда да се поправи, да влезе в по-добра професия чрез след-дипломно образование. УКЛА е качествен университет: дипломираните от там нямат пречки да продължат образованието си другаде. Обаче синът решил, временно, да започне работа като инжинер. На пук на молбите на родителите му и на опак на всички съвети. Инжинер да си, даже ако си началник, да си издрапал да имаш работа и доход, че да подсигуриш сносен живот за семейство под всичките нерви на несигурна работа, да отгледаш дете, да му платиш университета - и то да се заглави в инжинерство…

Датни Точки от Американско Основно Образование - 1 коментар/а (последен: 17.10.2007 г.)
02 ЮЛИ 2007

В САЩ, темата на американското основно образование бива обсъждана с даден комплекс за малоценност. Огромна част от американските деца не виждат смисъл в образованието. Много от тези деца не само не виждат смисъл, но и дейно подриват всяко усилие, целящо да ги образова. Родителите на такива деца си мълчат, или най-много хленчат че училищата са "изоставили" невинните деца, иначе така пълни с "потенциал". В крайна сметка, такива деца и родители доста натежават в статистиката, обобщаваща училищните познания на американчетата - с американчетата често отпадащи на последно място измежду връстниците си от развитите държави. От където струи голяма част от споменатия комплекс за малоценност.

Веднъж Стига
28 АПР 2007

Джорджевград, Тексас. Чакаме пред приемното гише на мотел Ла Куинта. Краката ми още тръпнат от 350 км път; бързахме защото сме тук за тенис турнир на децата, мачовете им утре започват в 0800, и трябва да си легнат рано, или поне преди 2230, колкото е часът сега. Семейството пред нас, също с деца за същия турнир, отчитат резервация с намалена цена защото мъжът, Джоунс, работи като контрактор за НАСА. Вписването е бързо. Идва наш ред.

Филтър
03 МАР 2007

Часът е 0730. Групички родители и деца зъзнем в резливия северен вятър и чакаме разпределение на кортове за първите мачове в тенис турнир от Тексас Отдел на САЩ Тенис Асоциация. Това е по-южния турнир, в Кръгла Скала, градче на север от Аустин; другият турнир е в Даллас. Температурата е 0°; някой подмята че трябва да се радваме на топлината; в Даллас кортовете били покрити с лед.

Утопия
03 ФЕВ 2007

..."Преди няколко месеца беше. Синът играеше тенис мач на турнир в Аустин. Другото момче беше някъде от Южна Америка: говореше испански. И както играе, псува по сина ми. Тихичко псува, уж под носа си, но много прицелено, точно колкото синът ми да го чуе. И аз го чух. Вероятно и други присъстващи го чуваха, но защото бяха англо, едва ли го разбираха, и не му обръщаха внимание. Но ние сме мексиканци: ние хрускаво ясно чувахме и разбирахме псувните.

Искри
17 ЯНУ 2007

..."В моя род доста от нас се занимават с обществения ред: кой полицай, кой следовател, кой прокурор. Семейните ни събори, ако се отпуснем да обменяме работен опит, лесно заприличват на семинар по право-налагане, че външен човек да се стресне. Както казват, този род дейности вървят по семейна линия.

Прилично Скъпи
27 ДЕК 2006

..."Това не беше част от моята изборна платформа; кандидатурата ми за градски съветник центрираше единствено върху намаляване на градския имот данък. То в тези неща "единствено" малко подлъгва: от години се занимавам с гражданска дейност, имам развит нюх към настроението на избирателите в града и околията, и всичките тези опит и познания и усет точно ги центрирах в стегнатия пакет на данъчно облекчение. И ето как моята изборна кампания с разчет от цели Д2200, от които над половината мои собствени пари, намери съзвучие с избирателите в Приятелска Гора, и те ме избраха над професионални, практически, политикари плъзгани върху изборни кампаний финансирани с по Д50 000 - 100 000 от разни корпораций, къде прикрито, къде открито, за всеки предпочитан кандидат за градски съветник длъжност в градче с население от 29 000 човека!

Доброволни Победители
27 ОКТ 2006

..."Та значи, съседът беше треньор в юношеската футболна лига, и освен това беше неин администратор. Всичко това на доброволни начала; който родител иска децата му да се занимават с футбол, трябва да допринася доброволно и безплатно към съществуването на местна футболна лига, чрез която да бъдат организирани футболни отбори в които децата да играят. И лигата подсигурява наличието на треньори, пак неплатени доброволци, урежда мачове, събира пари за наем на тревни площи и на съдий, и така децата могат да спортуват.

НЯМА СТРАШНО!
16 ЮНИ 2006

15 Юни 2006: призован съм за съдебна жури служба в съдилищата на Харис Околия, на 1019 "Конгрес", в центъра на Хюстон. В 0732 влизам в съборната зала за журорите. На масичка лежат жури наръчници и наставления на испански и английски. По телевизионни екрани из залата ехтят оповестения на виетнамски, испански, и английски, всяко с различно съдържание. Както разбирам от испанското, незнание на английски е основателна причина за освобождаване от жури служба, и незнанието може да бъде подтвърдено с форма на гише в коридора. Жури призовките биват пощувани над месец преди датата за жури служба, и изрично посочват че незнанието на английски освобождава от службата - но 20-ина човека, от около 200 дошли, чак сега разбират това и се изнасят в коридора. Според призовката, вратите на съборната зала биват затваряни в 0815; до 0830 не видях признаци някой да затваря вратите.

ЦИФРИ ОТ ЧИСЛА
10 МАР 2006

..."Вие хората на науката сте странни създания! Уж нормални, разсъждаващи, образовани, предполагаемо сте способни на простирен мироглед, на свобода на мисълта – а вие сте роби на цифричката. Сега, не се засягай, защото всеки робува на нещо; доживял съм пенсия, видял съм какво ли не, и не съм срещал някой който да не робува на своя прищявка. И вашата прищявка се мери с числа.

МЕЖДУ ДРУГОТО
11 ФЕВ 2006

..."Сърбежка ли да го нарека, гъдел ли, прищявка, може би, загриженост към обществото, определено, наличие на прекалено много свободно време, налудничав идеализъм, да, но как да спориш с резултатите?!

ШКАРТО
21 ОКТ 2005

…"Хленчат се, че училищата били зле. Защото училищата били бедни. А защо училищата са бедни? Това е неудобен въпрос. Още по-неудобен е въпросът дали бедните училища автоматично произвеждат лошо образование. Защото училищната бедност е относителна: Тексас Отдел по Образование взима от богатите училища и дава на бедните, така че разликата в училищните разчети бива стеснена предостатъчно за да се получи уравниловка в училищния потенциал, от предучилищна възраст до завършване на гимназия. Значи, защо при сравнително еднакъв разчет, различни училища образоват децата различно? Разликата е в учителите? Те подлежат на еднакви изпити и стандарти, за да получат учителско удостоверение. Разликата е в децата? Да. Защото истинската разлика е в родителите на тези деца - и от там най-естествено е изразена и в децата. Училищата с лошо образование имат тъпи потребители. Но днес не може да се казва че части от американското население са тъпи и неспособни да възпитават деца. И виждаш защо никой не смее да пита защо някои училища са богати, а други са бедни, под щатската уравниловка в училищните разчети. Но да се хленчи - виж, това всеки смее да прави; хленченето е много модерно - освобождава хленчещия от лична отговорност.

ПОРЪЧЕНИЕ
16 СЕП 2005

..."Не е редно да ти разказвам тази история с истински имена или с разпознаваеми характери. Но тя точно влиза в разговора ни за цената и стойността на свободната воля. И ще я чуеш все едно че се случи в семейството на моя вуйчо.

ОБМЯНА
08 АВГ 2005

Тъкмо бяхме за седмица на почивка в Панама Град Плаж, Флорида. На същото място ходим вече трета година, по почти едно и също време. Намерихме всичко същото в тази част на Флорида: и хубавите пътища с чистите почивни площи, и учтивите шофьори, и лазурната океанска топла вода, и липсата на каквото и да е планиране, или съзнание, в заграждането на чаровната плажна ивица край Мексиканския Залив с чудовищни ъгловати и безобразно грозни апартаментни блокове стържещи небето. Единственото ново явление бяха жените с деца, сами жени с деца, чиито брой бе така нараснал, че те съставляваха, по мои приблизителни преброявания, около една четвърт от туристите.

ЦЯЛО СЕЛО
09 ЮНИ 2005

..."В крайна сметка, нали и аз съм родена в Небраска! Знам им номерата. Прехваленият религиозен морал... Баща ми беше професионален картоиграч; състезаваше се по покер турнири чак в Лас Вегас. Вадеше добър доход, живеехме доста добре. И защото баща ми пътуваше къде ли не по САЩ, значи познаваше доста хора, и всеморалните не смееха да ни правят мръсно.

НОВИ ВРЕМЕНА, НОВИ ХОРА
19 АПР 2005

Няколко колеги тъкмо са заявили намерението си да излязат в отпуска за 2 дни, да посетят ежегодишния джаз фестивал в Нови Орлеанс. И естествено, секретарката вече ни осветлява с нейния възглед по събитието, възгледът сочно подправен с подробността, че колегите са ергени, даже застаряващи. "Човек да не се пробва във венчавка даже веднъж… Това не е мъжко поведение, в моята книга!" завършва тя убедено.

ВЪТРЕ В СТАТИСТИКАТА - 3 коментар/а (последен: 5.08.2005 г.)
28 МАР 2005

- Хвърчиш на горе по стълбите като... влюбен? – усмихвам се добродушно и приветливо. Мъжът ме гледа замислено. Нито трепка изненада.

УВИСНАЛА НОТА
04 НОЕ 2004

Един от нашите инжинери, "Джон", разпалено ни разяснява непоклатимата морална твърдина на някои отбрани американци. Най-вече записали се в неговата политическа партия, републиканската. И особено републиканците членове на неговата протестантска деноминация. Изобщо изковани калени индивидуалисти, безрезервни поддръжници на Дарвиновия капитализъм, и заклети врагове на всичко социалистическо. С изключение на червения цвят, приет по забележително случайна причина за цвят на републиканската партия. А, да, и републиканците са днешните опори на библейски целомъдрен морал, в модерно измерение.

КОЙТО ТЪРСИ - НАМИРА
22 СЕП 2004

…"Хе-хе! Това ми харесва! "Търси и ще намериш; но не обезателно каквото търсиш - защото можеш да намериш и ритник в задника!" Това няма начин да не е ушевизъм, нали? Съчинено точно за племеника ми, да ти кажа.

ТОЧКИ И ЧЕНГЕЛЧЕТА
27 АВГУСТ 2004

…"В Испания прекарахме чудесно! Запознахме се със семейство датчани, с малко дете. И детето веднъж се спъна и си навехна палеца на крака. И - представете си! - ние сме в Испания, а те са от Дания, и говорим само за навехване, и те го заведоха на лекар! Нито провериха кой лекар и къде в Испания има договор с тяхната здравна осигуровка, нито се пазариха с осигуровката дали да се лекуват в Испания на тяхна сметка, или да се връщат в САЩ ако искат покритие, нито нищо! Ей така! Отидоха на лекар! Все едно да ходиш на лекар ей така е нещо нормално. Прегледали пръста, рентген снимали го, нищо нямало, както им казвахме, че да не си хабят парите и нервите по лекари, и това е. Показаха ни някакви карти, за здравна осигуровка; важели на всякъде из Европа. Не платили и цент от джоба си. И какво да ви кажа… А ние със съпруга ми преди това такива мъдри съвети им давахме, защото имаме си нашия американски опит. И после се усещахме като… пещерняци. Давали сме мъдри съвети въз основа на ненормални възприятия. Кой знае тези датчани как са ни се подигравали. Ние се усетихме, де, и си млъкнахме. Иначе много приятно прекарахме! Времето чудесно, хората чудесни. Впрочем, хвана ни яд на европейците. Но ако си траеш по всички теми за здравеопазване, поне после не се ядеш че си се излагал."…

БЕДНОСТ 3-1-2
10 ФЕВ 2004

Служебното събрание завършва. Последната точка в агендата са даренията, събрани за коледни подаръци в нашата служебна група от 22 човека. Коледните подаръци са за посочено от Боинг семейство на "нуждаещи се" американци от Пасадена, предимно негърско градче югоизточно от Хюстън. Служителките от Отдел Обществени Отношения са се потрудили да питат всеки член от нуждаещото се семейство какъв подарък предпочита за Коледа. Това дава представа на даряващите, сиреч на нашата група, приблизителна представа за разпределението на събраните дарени пари.

НЕ Е САМО ДА ГО ИЗВАДИШ
19 ЯНУ 2004

"Отивате ли към банката, джентълмени?" питам аз двама колеги, да ги нарека Джон и Джак. Джон обаче е предварил моята мисъл. "Не, защото тъкмо разпродадох акцийте от аерокосмическото портфолио, и печалбата я наринах в пикапа", захилва се той самодоволно, че е надцакал моя сарказъм. "Заредени и готови! Парцелирането щом завърши - влизаме в наддаването за марсиански имоти, от движение!" ме дозатапва Джак.

БАСК КУРС
21 ДЕК 2003

…"Дали съм баск? Виж ми името! Букви, две последователни "р", други букви, и след това единично "т". Това го прави баско име. Ако "т"-та бяха също две последователни - щеше да е испанско. Ако "р"-то беше единично, а "т"-та бяха двойни - щеше да е италианско. Долавяш ли изфинно заврънтулчената културна определеност на нашата баска култура? С какви сериозни разлики се отличаваме от испанците, примерно? Не? Защото нямаш правилното виждане. Каквото би имал, издълбоко философско и прочуствено, ако заради това буквосъчетание в името ти тук-там изяждаш по кютек, от простаците франковисти.

ПЛАНОВЕ
22 ОКТ 2003

…"Едно време, говорим късните 1930-ти, баща ми, неговият брат, значи чичо ми, и баща им, моят дядо, обсъждали как да си планират живота, та да се измъкнат от пущинаците на Ново Мексико. Дядо ми не искал да се мести, защото, разказваше, че кой където се намери на 40, какъвто живот си е уредил до тогава – толкова му е дал Бог, толкова са му способностите, и няма смисъл да се блъска срещу съдбата. Но баща ми и чичо ми – те били млади, трябвало да планират. Мъж трябва да планира, за да подсигури жилище, да се ожени, да стане баща, и изобщо да бъде опора на семейство. Основната линия в планирането била набавяне на пари, значи намиране на работа с над-минимална надница.

ПАТРИОТИЗЪМ 1
05 ОКТ 2003

…"Тези дни размишлявам за патриотизма… Понятието е така изтъркано от употреба, всеки говори за патриотизъм, и ако го попиташ какво точно е това - започва да рецитира пропагандата. Но нито механическият рецитал, нито идеите зад него имат нещо общо с патриотизма. Защото патриотизмът, в чист речников вид, е обич към наследството от родителите, към изграденото от тях обкръжение в което си израстнал. И точно тук, в обхвата на това обкръжение, патриотизмът се издънва като обобщаващо понятие - защото всеки израства в различни условия.

ХИМИЯ - 2 коментар/а (последен: )
02 АПР 2003

…"Теб това не те засяга, знам, но аз редовно им слушам глупостите. Чистата екология това, чистата екология онова, природна чистота тук, природна чистота там… Химията колко хора изтровила тук, колко болести причинила там; химията колко замърсила света… Химическите торове били вредни. Инсектициди, пестициди, хербициди - плодове на най-гадните престъпни човешки падения. Химическите компаний били пъклени изчадия… Монсанто - те съвсем, с генетично инжинерените посеви, неподатливи на специфични химикали…

НОСТАЛГИЯ
20 МАР 2003

Ще разбием банките; икономиката ще сринем. Прагматизъм трябва. Така ми говори, шкембето разляло се над колана, ботушите върху масата, капелата върху главата, седнал сериозни приказки да приказва, баш тексасец, по тексаски. Бавно говори, провлачено, убедено, с нотка режеща всякакви намерения за противоречие. Човек навикнал думата му да не се кърши. Човек с икономически последствия. И седнал да ми разяснява защо войната срещу наркотиците е Божа мана небесна. И защо всеки който хленчи за легализиране е подривен анти-американски боклук. Анти републиканец е значи, който иска легализиране на наркотиците. Линдън Бейнс Джонсън, Бог да го прости, би изритал такива слабоумни копилета в задниците, право през океана, в Оклахома или Калифорния или Ню Йорк или там някъде в шибаната чужбина. Джонсън нещо се бил объркал, обаче: мислел се за демократ, а бил праведен републикански американски патриот. Сам Джонсън да дойдеше тук днес, да слезе от кадилака, да се изпикае така че вятърът да отнесе струята върху крачола на подмокрьо от личната му охрана, отклонената жълта струя странична заврънтулка на президентските му прерогативи, да се закопчае, да си подръпне гащите, да изтрие челото, пък да рече мъдро, президентски, дипломатически да отцепи, и той същото щеше да каже, че прагматизъм трябва, надежда за младите - пък който мисли другояче да му цуне гъза във витрина, светът да види кой е прав и кой слуша президента си. Спретнали сме си хубава държава, подкарали сме я - ще я водим. За доброто на младите. За благото на младите поколения. За тяхната надежда. Защото моралната чистота, етиката, доброто старо време – вече не е. Така ми говори.

ДЪЖДОВЕН ТЕКСАСКИ ДЕН - 1 коментар/а (последен: 23.01.2007 г.)
08 ЯНУ 2003

Дъждът вали водоравно, блъскан от силния режещ вятър. Дъждът, в тази тексаска утрин на 30 Декември 2002, мирише на… Мирише на сполука! Мирише на ден за борба с безкрайната и бездънна и безконтролна и беззаконна и безхаберна тексаска бюрокрация!

ЕХО БЕЗ ПОДРОБНОСТИ
13 НОЕ 2002

..."Щом съпругата спомена твоята история за португалците от Калифорния... Опак човек! Дядковци по запустялите храсталаци да помнят онези години - разбирам. Да вдигат наздравици за Хитлер и Хирохито - и това разбирам. Тяхното поколение, от онези времена, вече измря. Но външен човек да смее да пише за тези неща! Ако ще и на български! За да бъдат помнени... Това е опакост, момче! Такива като тебе... Това е неуважение! Точно така: това е неуважение към Америка! Да ринеш тинята, да се правиш на... на... морализатор, от пиедестал. Да ровиш мърсотия от миналото и да я плескаш по всички ни... Да не би американците да забравят тези... ъ... спорни ъ... изолирани случаи. Каквото било - било. Трябва прошка, ясно ли е? Не може току така да чоплиш миналото! Без правилния патриотичен подход. Без да пренасочиш правилно историческия опит и да го рефокусираш към национална съзидателност. Униформа да сложеше, веднага изравяме ТВОЕТО минало. Затвор, това трябва! Щяхме да ти забраним и да пишеш. Защото какво знаеш за закон и ред, младеж? Какво знаеш ти за създаване на нация? В църквата не си ли чувал понятието "прошка"?

АНГЕЛИ - 5 коментар/а (последен: 24.07.2002 г.)
10 ЮЛИ 2002

Камен се прибра и отиде в кабинета. Наведе се над сигналния преводач да прехвърли лекций по времепренос в мозъчни сигнали, да си ги пусне довечера до като спи. Както беше така зает, реши да включи холопощата. Прозрачните холобрази на негови колеги един след друг разискваха предвиждани измерения на филтрационните ефекти в ретро-екологията. Камен бе наместил холожектора да пуска холограмите в голата стена; винаги го впечатляваше гледката на човешки образ говорещ с въвличащо изражение на безжизнена плоскост. Впрочем на стената стърчеше кука, завинтена точно колкото да стърже лицето на холобраза. Камен намираше съпоставката между оживения холобраз, говорещ на стената, с куката от нея навряна в лицето за артистичен абсурдизъм. Мариана знаеше за стената и за куката - но Камен й бе казал, че за нея специално обръща холожектора към центъра на кабинета. И това вярно го бе правил. Преди.

НЕКА ИДВА!
29 МАЙ 2002

Нашата приятелка е съкрушена, така да се каже. По-миналата година по Коледа почина майка й. Миналата година по Коледа почина баща й. И до преди два месеца приятелката и нейният брат уреждаха разпродаването на имуществото на починалите родители. Както знаем, бащата е бил полковник, засилен към генералство - но се пенсионирал за да рисува карикатури. Чувахме преди, до като беше жив; вече излезе, че преди да се пренасочи към карикатурите е бил изразил поредица хайдушки мнения по повод Виетнамската Война, значи лъснал като опозиционер и прекалено мислещ. Да вее такива хайдутщини във Вашингтон - значи бил е стигнал до там. С връзки и всичките стимули, за свободна пазарна икономика. В ограниченията на военния устав, разбира се! И ето как нашата приятелка се видя в чудо да разпродаде покъщнината на родителите си - която би обзавела малък музей! Това за вещите, които не са били прибрани като семейни спомени. После беше продадена самата стара къща. И съкрушението от загубата на родителите доби компенсиращи утешения. КомпенсиращиТЕ утешения. Защото наследството премина през адвокати и закони и данъчни обръчи, и половинката бухна предизвикателно в банковата сметка на нашата приятелка. Наследството дойде! С яростна половин-милионна сърбежка!

ИНАЧЕ НОРМАЛНИ - 1 коментар/а (последен: 26.04.2002 г.)
29 ЯНУ 2002

Насядали сме в стаята, в кръг, всичките 25 човека. Всичките нарушители на пътния правилник. Сравнително дребни нарушения, щом съдът няма да ни докладва на нашите автомобилни застраховки след посещаване на сегашния 8-часов курс на "шофьорско училище".

КРАВА, КРАВИ, КРАВАТА, КРАВИТЕ... - 3 коментар/а (последен: 26.07.2005 г.)
24 НОЕ 2001

…"Баща ми е от село в Калифорния, мексиканска Калифорния. Затънтено село. Когато бил млад, това тридесетте, забегнал към американската Калифорния. Днес като гледаш - да се чудиш как цялото село не е забегнало, през тогавашната напълно отворена нерегулирана граница. Но тогава в Калифорния не е било лесно за бедняк имигрант. Прекалено много кункуренция от бедняци американци, от Средния Запад. Това за извинение. На мързела и страха. Случайно да не отидеш на ново, непознато място. Извън дупката на "традиций" и "зачитане на миналото". Но баща ми забегнал от селото. Казваше, че винаги виждал 7 години в бъдещето.

МЪТНИ ВРЕМЕНА
04 ДЕК 2001

Доживях и аз да получа билетче за превишена скорост! 145км/час. И то не къде да е, а по широко-отворения прав път през пустинята към Лафлин, Невада. Разклаща самочуствието, такова билетче! Да бъда спрян за превишена скорост! Cъс семейството в колата, да бъда спрян! И то на такова място! Хм! Справка моя разказ "Бюикът".

РОКЛЯ ТОЧНО НА ЦВЕТЯ
08 НОЕ 2001

…"Виждаш ли я, хубаво момиче, добре играе, но прекалило с гърдите. Ще ми се да я питам, някой ден, от страни, защо й е трябвало да си присажда пъпешов бостан. Две - три артистки като нея, и ето ти специална нужда от нови костюми, от нови кройки, и цункаш за "чао" голямо парче от производствения разчет. А той никога не достига! Защото колкото повече ти дава производителят, дваж повече покачва изискванията. Ето, пъпешите тук трябва да са покрити в брокада, дворцова, за Австрийския Двор. Разчетът е скромен, но сносен. Значи изискванията за костюма и качеството на брокадата са все едно за истински дворец. Това за тези пъпеши тук. А имаме още два чифта, ей ги там, набъбнали срещу директора.

МОРАЛНИ КРЪГЧЕТА - 1 коментар/а (последен: 16.10.2001 г.)
04 ОКТ 2001

…"Аз съм още жив. Не знам защо. В нашето село аз съм последния от моето поколение. Всички други отминаха. Хората, които помниш в разцвета на живота, когато напуснахте селото и ударихте пътя, изпроводих ги всичките на оня свят. И сега чакам моя ред. Но в това време съм жив. А щом съм жив, трябва да живея. Някак. Сега, живот на моите години, 84, това значи живот в миналото. Живот със спомените. Защото бъдещето е оттатък, в оня свят.

ПОХЛУПАК
09 АВГ 2001

…"Вуйчо е добряк. Твърда глава, всичко на пук правеше, и голям курвар беше, дълги години, и разни шашми въртеше, но никога не стигна до пандиз и изобщо иначе излезе много хубав човек! Под похлупак.

БЪЛГАРСКИ БОКЛУК (+) - 2 коментар/а (последен: 31.01.2006 г.)
27 ЮЛИ 2001

Всяка семейна история започва с приказка. По-точно, всеки опит към полагане на семейна история започва с приказка. Но наличието на исторически материали определя дали опитът към полагане на семейна история си остава приказка, празна и отвеяна, или се превъплъщава в семейна история със живот и цвят.

В КОНСЕРВА
16 ЮЛИ 2001

…"Бях млад, ентусиазиран, пълен с амбиций, готов да платя цената за тези амбиций, и изобщо виждам, че съм бил почти натегач. Но говоря за преди много години. Преди да скоча от външната страна на консервата. Работя усърдно, прилежно, винаги отвъд необходимото. Това добре, като начало. Проблемът е, че усърдните и прилежни бачкатори, колкото и да са компетентни и ефикасни и точни, си остават цял живот в началото. Или стъпка над него. А аз даже и млад, все пак не бях тъп; разбирах ги тези неща. Значи, исках да стана вътрешен човек, вътрешен за началствата. И от там с ракета по кариерната стълба!

МЪКА - 1 коментар/а (последен: 11.07.2001 г.)
01 ЮЛИ 2001

В 1830 слънцето още е високо в небето над кретащото българско село. Време за доене на добитъка. Следователно време за оживление в селските кръчми. (Доенето не е "мъжка работа", ако някой читател се облещи от връзката между доене и отправяне към кръчма.) Мъжете са изнурени от тежкото мъжко ежедневие, по ливадите над селото, и един по един карат в мравя нишка към кръчмата. (Впрочем селото, с население хиперболично раздуто до 750 души, има 3 кръчми и 0 (нула) църкви. Е, има някакво параклисче, горе на хълма, но то е отворено само на големи празници, два-три пъти в годината; иначе си стои затворено, поради повсеместно забвение.)

ПАРЧЕ ОТ ПЛЪЗГАЧЕН ЛАГЕР
21 АПР 2001

…"Не, Сър, колата не е готова. Щеше да бъде готова още в Понеделник, да. А днес е… А! Днес е Четвъртък! Как лети времето! Остаряваме, да. Но колата Ви ще бъде готова тази вечер. Най-вероятно утре сутринта. Гарантирано до утре вечер, да Сър! Но сега тук завинтвам обратно частите, а ако стоите край мен, да ми давате стимул, мога да свърша до час.

ЛИЦЕ ЗА 1 МИНУТА (+)
20 МАР 2001

…"Конференцията беше в Лос Анжелес. Катедрата ми плаща разноските. С предпочитане да са по-малки. Размер билет за автобус... Тогава реших да летя със самолета от клуба. С амортизация и гориво и летищени налози, една трета от цената на пътнически билет с авиолинийте. Да, взима 3 дни. Но пък пилотажът ми се вписва в книжката. И ще се наслаждавам на гледки по южната граница. Значи, ще летя до Лос Анжелес със Сесна 172.

ПРАЗНАТА СТЕНА
04 МАР 2001

Стената се е опънала край улицата. Висока стена. Замислена да предпазва къщите отвъд стената от погледите на минувачи. От погледите на сганта. За естетическа маскировка на току-що изреченото, стената е скрита зад полоса от изрядно-поддържана зеленина, просечена от живописно-криволичеща пътечка. Пътечката е покрита с валцован чакъл. Чиито цвят, разбира се, е съчетан с цвета на стената, всичките 2.40 метра от нейната височина.

ГЕОРГИ УШЕВ - ПРИБЛИЗИТЕЛНА АВТОБИОГРАФИЧНА СПРАВКА
01 ФЕВ 2001

Роден в София. Продукт на смесен брак, между жена и мъж. Със смесена глобализирана генетика, на кореняци врачани, оцветена с пра-баба от Видин, баба от Кнежа, с дядо от Златица, и пра-дядо от Мечка. (Иначе чиста кръв: няма мездричани!)

КРИТИЧНО ПОЛОЖЕНИЕ
21 ЯНУ 2001

Положението в Световно-Водещата Нация беше критично. Ония избутваха нашите. Не ги избутваха, отявлено. Защото Министерството по Обич бдеше зорко и следеше всяка стъпка, всеки ден, от живота на всеки. Нашите - те бяха наши, отбран и подбран цвят на човечеството. Ония - те бяха сган. Но се бутаха на всякъде. И като започнеш от детските градини, през учебните заведения, по всички икономически отрасли, та къде ли не! И логиката беше проста и точна: заради всеки един от ония, заемащ място някъде в обществото - някой от Нашите не можеше да заеме това място. Значи, беше избутан! Коварно избутан. Защото ония бяха, и още са, коварни! Забродиха призраците на изчезващата национална чистота.

ЧИФТ ОБУВКИ?
15 ДЕК 2000

..."Когато ги чуя тия дришни, за управлението по закон, и за правосъдието, и за демокрацията, и други заебавки, и знаеш ли? Ще ми се, невъзможно е, но някак, да извикам, та всички тия майчеебци да ме чуят, да ги запитам "Чифт обувки?"

ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
11 ДЕК 2000

… "Помниш ли Джон Бланд? От двигателния отдел. Сигурно не. Няма начин да не си го срещал, защото от него си взимал данни. Искам да кажа, сигурно не го помниш. Защото Джон беше толкова безличен, като човек, че като лице даже, като мъж, ако щеш. Точно човекът, който незабелязано се слива с обкръжението.

ПОСЛЕДНИЯТ КУРС
06 НОЕ 2000 (1983)

… "Това е камионът. Моят камион. Без него нямаше да има нито стопанство, нито нищо. С този камион изплатихме заемите. Той ме докара до където съм днес. И да, пазя го. Пълна изправност. Всичко полирано – доближи се да видиш скоростната кутия! Ако можеше, щях да поискам с камиона да ме погребат.

ПОДПИСЪТ
22 ОКТ 2000 (1980)

Джон гледаше в папката. Гледаше в жълтия картон. В безизразния жълт картон на папката. Но не я отваряше. А трябваше. За да подпише доклада. Вътре в папката. Между двете корици от жълт картон. Проклетото усложнение!

ОБИЧАМ ВИ! ЦЕНТРАЛИЗИРАНО.
29 СЕП 2000

На скоро срещнах стар колега, още бутащ в полето на гражданското самолетостроене. И той ми разказа за една много интересна система за определение на пилотажни параметри за излитане.

НИЩО НОВО!
18 СЕП 2000

Анти-българското отношение в САЩ, което тези дни виждаме така ясно в покритието на Олимпийските Игри, логично води към размишления за американския политически пулс. Спрямо България.

ОТБИВКАТА (+)
08 СЕП 2000 (1986)

Междуселският път криволичи измежду деретата, които дъждовни порои са прояли в хълмовете. Сянките на крайпътната растителност лежат върху асфалта в късния следобед. Сочна, тучна природа. Земя на черешите. Така оповестяват крайпътни знаци. А голям, самоделен знак посочва, че при следващата отбивка от пътя има сергия за череши. Монотонността на пътя и плавното люшкане на голямата кола натискат клепачите ми. Решавам да хвана отбивката в пътя - ако не за друго, за да се разсъня.

РАЦИОНАЛНОСТИ
23 АВГ 2000

Хората са рационални същества. В смисъл, че винаги се опитват да завинтят случки от ежедневието в някаква логична преса, и от нея да извадят ясни, разбираеми, рационални заключения. Особено когато се касае за абсурдно-неприятни случки. Не може неприятна случка да се случи току-така! И ако логичната преса запецне – както тя често прави, тогава човешката рационализация стоварва вината върху пострадалия от неприятната случка. Трябва да има някаква неосезаема, при все това рационална причина защо неприятността го е сполетяла! Защото живеем в човешки, рационален свят, нали?

КАКВО КАЗВА БАБАТА?
15 АВГ 2000 (1986)

Неочакваният гост, да го наречем Джон, стои на вратата, по колоездарки и фланелка, с бегач в ръка. Опитва се да се усмихне, но очите му не участват в движението на лицето. Дали защото леко подскача от студ, във влажния среднощен крайокеански въздух?

В НАВАЛИЦАТА
06 АВГ 2000

Точно на време съм. Значи, моят ред е само около 150 човека от входа; зад мен опашката нараства с всяка минута. Усмихнати служителки раздават цикламени, оранжеви, и зелени фосфоресцентни рекламни гривни. Елегантни лелки с радио-телефони се разхождат покрай опашката, броят чакащите, и осведомяват подготвящия екип зад вратите. Тук-там някой джентълмен, полицай, дискретно се крие в удобно място и хвърля поглед към нарастващата навалица. Защото подобна навалица, съставена от други хора в други обстоятелства, обикновено е рецепта за безредие. Говорим пубертети. Няколко стотин хормонално-заредени пубертети. На опашка за месечното Нордстрьом модно изложение.

ВРАБЧЕТАТА ЗНАЯТ - 1 коментар/а (последен: 23.04.2006 г.)
07 ЮЛИ 2000

Пред нашата къща врабчета си свиха гнездо. И сега отглеждат две чудесни цвърчащи пиленца. Всяка сутрин по изгрев майка и татко врабци кацат на буганвилията пред входа и за около половин час водят оживен разговор с гостуващите врабци от околните дървета. За какво ли си чуруликат така развълнувано? Предполагам, че нашите врабчета подробно разказват на гостите си за нашия живот. А те знаят много неща за нас.

ВЪЛШЕБНИЯТ КРЪГ КЪМ МИНАЛОТО
30 ЮНИ 2000

Насоката, с практически неотклонна инерция, в днешното обществено развитие увеличава правомощията на правителствата по света. А както всички знаем, всяко правителство работи за благото на човеците под него.

ГРЕШЕН ДЯДО
16 ЮНИ 2000

… "Прибрах се в Южна Каролина, моя щат. Аерокосмически инжинер, работил в Калифорния – значи паралия съм. За местните стандарти. А също съм навикнал на развлечения от, как да го кажа, по-светски тип. Примерно, не ме влечеше адреналинът от мъжествено каране на мотор без каска и шлем през крайбрежните блата, да доказвам на света колко минути мога да издържа да карам с очи, затлачени от гигантски комари и насекоми, без да се пребия. Като пример на силно преживяване. Или редовно доказване на колко бири мога да изпия, като всяка изпита бутилка я изритвам от багажника на пикапа и я целя с чифте, с птичи сачми. Преди да изпусна три бутилки под ред. Като друг пример.

ПОСЛЕДНОТО РАЗМИНАВАНЕ - 1 коментар/а (последен: 28.03.2004 г.)
02 ЮНИ 2000

… "Целият ми живот беше поредица разминавания. Още от раждането ми. Няма да ти губя времето с цялата моя житейска история. Но нека хвана началото и края, може ли? Защото както съм бил започнал с разминавания, така и завърших.

КАК СЕ ПРОЦЕНТИЗИРАТЕ? - 1 коментар/а (последен: 10.11.2006 г.)
03 ФЕВ 2000

Тук в САЩ тези дни е много модерно да се процентизира. Примерно, да отдаваш 105% на работата си, или като купиш кола, да получиш 200% за цената, или да подкрепяш нещо с над няколко-стотин процента от силите ти.... Като процентизацията, по нормалния ход на американската мисловна екстраполация, достига до националността и патриотизма и значи до човешкото благодеяние.

МЕТАНИ, МЕТЛИ, МЕТЕНЕ, ОТМИТАНЕ
21 НОЕ 1999

Какво знаете вие за метани и метене на улици!?

КРАСОТАТА Е ПО ХОРАТА
01 ДЕК 1999

Красотата е по хората!

МАЙМУНСКАТА ЛЮЛКА
04 НОЕ 1999

Защо децата трябва да учат?

ЛОВНО-РИБАРСКО-АВТОМОБИЛНИ (+)
20 ОКТ 1999

Нашенец (американец, де) тръгнал за риба.

МЪГЛАТА
21 АВГ 1999

Джон внимателно пристъпваше в гъстата мъгла. Гъста, зимна мъгла. Мъглата попиваше лъча на прожектора в ръката на Джон и го превръщаше в светлеещо петно. На два метра зад Джон моторът на колата меко мърмореше. В колата, на кормилото, беше съпругата на Джон, с отворен прозорец за да чува неговите напътствия. Защото Джон вървеше от пред, за да налучква пътя, а съпругата му, Джейн, следваше с колата. Зимният съпружески ритуал. За семействата, живеещи близо до напоителните канали. Изпаренията от водата в каналите зимно време се кондензираха в непрогледни пелени от мъгла. Като в света на чудесата. Ако си на покрива на силоза и се възхищаваш от пъплещата белота. Или като в света на безизходиците, ако потъваш в мъглата и се взираш за да видиш земята под себе си. Зависеше от гледната точка, от психическата нагласа.

СКРОМНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА МНОГО СИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ - 1 коментар/а (последен: 1.06.2003 г.)
12 АВГ 1999

Тези дни прочетох толкова много изявления от разни вегетарианци за ядене на месни заместители, от типа на "хем сме вегетарианци, хем месо ядем", че ме озари една много силна идея. По-точно намислих едно скромно предложение.

ДВА ШАМАРА - 2 коментар/а (последен: 23.04.2006 г.)
28 ЮНИ 1999

… "Венчавката ми беше нагласена. Майка и татко решиха. Да е наше момче. Защото баба казваше, и майка и татко бяха видяли, че семейство ако не говори един език и не ходи на една църква не е истинско семейство. Значи затърсиха португалче. Но американизирано. Не някой пън, без уважение към съпругата си. Значи тукашно момче да бъде. Да му знаем семейството. Да е добро, здраво семейство. Да не ме набутат в каши. И майка идва един ден, от пазара. Срещнала майката на някакво момче. Съсед. Е, съседи бяхме всички около Мантека и Ескалон. Майките се разбрали, бащите се съгласили – и ме венчаха с Миката, блага му памет.

ЗАНИЧАНИЯ (+)
21 МАЙ 1999

Наскоро в Лос Анжелес Съборен Център имаше модно изложение за студенти по мода и модни специалности в Калифорния. Изложението наблягаше на производственост в модата. С други думи, красотата и въображението на модната замисъл за една дреха бяха важни, но еднакво важни бяха и възможностите дрехата да бъде произведена лесно и да намери сравнително широк пазарен отзвук.

ИДЕЯТА
20 МАЙ 1999

… "Лесно ви е на вас, значкарите! Значка виснала от джоба, или вътре в джоба, или някъде си… Посегнете към нея, даже няма нужда да я вадите – то по лицето ви, по муцуните ви си личи че сте значкари, че и по гласа ви даже, по телефона – и всичко в ред. Уредено, нагласено. Боже благослови Америка! Закон и ред! Всичко точно!

"А", ЗА АНОНИМЕН
01 МАР 1999

Когато бях ученик (в 131-во основно училище "Добри Чинтулов", София) в нашия клас имахме един Николай Първанов. Високо, жилесто, много силно момче. Един ден, бяхме вече 10 – 12 годишни, в момчешката тоалетна Николай разбрал, че може да пикае над цокъла. Това ние го научихме от наш съученик, случаен свидетел по време на Николаевите опити.

ЛЪКАТУШЕНИЯ В СНЕГА
04 ЯНУ 1999

Раздрънканият Бръмбар бавно се катереше по криволичещия планински път. Това беше частен път, прокаран през частна земя. Колата мъчително лъкатушеше из пътя за да избегне заледици и снежни преспи. Пред нас бе минал камион, и колата тук-там хлътваше в неговите следи, разклащаше се от буксуване, и със стържещ звук се освобождаваше и пак тръгваше на пред.

СЕМЕНА ПО КАМЪНИТЕ, ИЛИ ОБРАТНОТО - 1 коментар/а (последен: 22.09.2002 г.)
22 СЕП 1998

Когато дойдох в Южна Калифорния, през Февруари 1986, имах голямо желание да срещна мои български сънародници. Може би защото в предишните 8 години от моето имигрантство бях виждал всичко на всичко един българин, по-точно български руснак. Много културен, образован човек, с много мило отношение към българщината. И по този човек аз бях предопределил един положителен облик на българската имиграция. Поне искаше ми се такъв да е облика на българската имиграция, организирана, обединена, културна, защото през изминалите предишни години бях виждал облика на унгарски, руски, швейцарски, португалски, италиански, и германски имиграционни организаций.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ
17 СЕП 1998

Разчиствах сплетения гъсталак в нашия заден двор, когато го видях. Плавно, синусоидно движение, изчезващо в моето периферно зрение. Изчезващото движение на змийска опашка. Може би опашка на змийче, което не би било по-дълго от 20 - 30 см. Не, не бях сигурен в дължината, но подмисловно я определих като такава от трепването на гъсталака пред и около изчезналото мярнало се движение. Даже не бях сигурен, че съм видял змийска опашка, защото вниманието ми изцяло беше насочено към електрическата резачка, с която дялках откоси от заплетените гъсталаци. Но моят стар африкански рефлекс за избиване на змий се разбуди мигновено.

ДОБРЕ СМЕ - НО СЕ ОПИТВАМЕ
27 МАЙ 1998

Прелиствам личен полицейски седмичен отчет. Отчетът следва формулярен шаблон, и поради това включва много материал (описания, определения, данни), който не винаги е пряко свързан с отчитаната полицейска дейност. Този материал заема близо 200 страници, или около 80% от цялостния отчет. Шаблонни описания, определения, и данни не ме интересуват, защото причината за моето прелистване на отчета е да видя примери на полицейска дейност и нейното описание при ежедневното налагане на обществен ред. И аз започвам да прескачам през отчета с по-едро прелистване. Но скоро осъзнавам, че прелиствам страници, много дебела секция от подобни страници, които изреждат чудати имена и адреси. Имената веднага привличат моето внимание! Някои са безобидно странни, като "Луд Гъз Тълпари", други са просташки, като "Долу Гъз Сводници", а доста са злокобни и садистични, като "Кървав Камък" или "Училищен Двор Осакатители". С адреси като паркове, улични ъгли, страни на квартали...

ди
22 АПР 1998

... Ти какво? Гостуваш ни, значи, че все по пикапа ли да зяпаш? Новичък е, още на завода мирише. Най-новият модел, за 1981. Поръчахме си го с Розето. Решихме се да си купим нова кола, по поръчка. Нова кола, да отпразнуваме, значи. За трактори и камиони пари отдавна не жалим, но, виж, за кола - хайде, и ръждясала тенекия става. Да видя Розето в хубава кола. Цялата си младост по машинарий прекара, момичето ми, хеле и тя дама да стане! Гледахме, избирахме, чудихме се, обсъждахме... Ние сме си ние, Родриго. То не беше умуване, то не беше чудо. За нова кола, да си я подарим, така, от радост. От щастие! Не поглеждаме цените, нарочно. Пари ще ръсим. И ето го пикапът. Какво да ти кажа. Прекрасен е; къде е 1981, къде беше 1959. Технология и всичко. Но - все пикап е. Пак пикап. Машина за работа. Ние сме си ние, и туй то. Знай го от мен, Родриго: ти си си ти. Ще си останеш ти. Е, виж ни! Тръгнахме да си купим луксозна кола; прибрахме се с пикап. Обаче луксозен, де. Напредък имаме, все пак. Нали?

ЗАД СТЕНИТЕ (+)
03 АПР 1998

Когато през 1987 тръгнах да си купувам къща, започнах с разбирането, че съм напълно подготвен за покупката. Психологически, бях убеден в нуждата да си купя мое жилище. От една страна, бе ми омръзнало да съм наемател, и - както тогава бяха времената в Южна Калифорния - да преглъщам безсилно пред наеми, скачащи на горе почти всеки месец. От друга страна, исках да имам семейство, сериозно си търсех съпруга, и според моите морални и етични възгледи аз носех задължението да подсигуря собствено жилище за очакваното бъдещо семейство. Парично, на скоро бях започнал работа по професията ми, със сносна заплата, и тази заплата можеше само да расте. В университета бях живял много скромно, бях работил, последната година на две работи, и бях спестил достатъчно пари за капаро на къща до Д270 хиляди. И така, здраво подкован, аз навлязох в имот-пазара на Лос Анжелес околност.

БЮИКЪТ
06 НОЕ 97

Край нас се разпростира каменистата сурова красота на пустинята. Магистралата се е изопнала устремно в бежова гладка лента. И ние свистим по нея със 160 км/час към Лафлин. Тъкмо се отклонихме от магистрала №15 север и се вляхме в №40 изток, и няколко са вече около нас - нови, лъскави, голями леки коли, всяка носеща по баба и дядо. Повечето баби и дядовци са младолики и наперени; някои подскачат по невидим такт на музика, други оживено размахват ръце и тук-там нагаждат кормилото с пръст или лакът, други са се вкопчили в кормилото и приведени се взират към пътя през дебели очила. Баби и дядовци, какви ли не, но всичките свистят по магистралата редом с нас, с нашата превишена и на книга нелегална скорост. Леките коли на тези баби и дядовци са умерено скъпи, непременно американски, луксозни коли, винаги в свежи, светли цветове. Висшите модели на Форд, Линколн и Меркури, на Крайслер, на Кадилак, Олдсмобил, и Бюик. Никакви чужди коли. Само солидни, хубави американски машини. И най-вече бюици! Блеснали бюик след бюик след бюик, летящи към Лафлин.

КОЙ МОЖЕ, КОЙ ЦЕЛУВА
18 Юли 1997

Аз върша умствена работа, често твърде напрегната умствена работа. Тази работа развъртва мозъка ми, изморява го. Но мозъкът е странно нещо; той не е машина - да го изключиш за да почине. Развъртяният мозък търси почивка, но не чрез изключване, а чрез нови, пресни, различни от ежедневната ми работа дразнения. В моя случай, нуждата за нови, пресни умствени дразнения ме води до служебната библиотека, където - броил съм ги! - редовно следя всички бройки на 30 до 40 научни издания и общи списания. Ако това ме прави луд, то в библиотеката става ясно, че аз съм само един от малка групичка луди - и те като мен, озъртащи се с пламнали погледи за появата на някое ново издание измежду купищата печатни материали. Всеки от нас, по едно или друго време, се е опитвал да замени печатните издания с елданните от Междумрежието, но бързо е открил, че Междумрежие материалите не се славят с качествен контрол и рецензий, и ние пак наблягаме на библиотеката и на печатното слово.

ФОНОВЕ - 2 коментар/а (последен: 5.04.2004 г.)
21 Февруари 1997

Беше cлед края на моя работен ден. Крачех забързан в cлужебния паркинг към колата ми, когато край мен cе отвори автомобилна врата и някой извика рязко: "Йо! Българинът!"

ИЗТЪРВАНА РАБОТА (+)
1985 (20 АПР 95)

Джон влезе в стаичката, оградена от складното помещение, и се тръсна върху един стол. С крака завлече друг стол, понамести се, и стовари краката си върху него, в посока към отоплителя. Краварските ботуши - Джон винаги идваше на работа с краварски ботуши, даже в -40° студ, какъвто беше зимата в Боузман, Монтана - бяха мокри до глезените. Поредният камион с калифорнийски зеленчуци бе бил разтоварен, стоката бе била прегледана, облята с подхранващ разтвор, и подредена в охладителите в магазина. Джон беше отговорен за плодовете и зеленчуците в магазина, и взимаше работните си задължения много сериозно. Сега беше време за почивка. Джон се приповдигна от стола си, поусука дългото си тяло, и отцепи една звучна пръдня. Препържен боб с люта кайма и царевица. Самодоволно пошмръкна от облака миризма, измънка "богословена американска газ", изтегна се със затворени очи, и задряма.

ХА СЕГА ЕДНО УРА ЗА НАШИТЕ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА!
09 ФЕВ 95

Миналото лято развеждахме роднини на съпругата ми из Калифорния и, разбира се, отбихме се до Сан Франциско.

ПАК БЪЛГАРИЯ ВИНОВНА...
11 ОКТ 94

На 26 СЕП 94 във Вашингтон, САЩ, се състоя конференция посветена на изчислителните престъпления и престъпници (в САЩ жаргонно наречени "кълцачи"). Конференцията бе финансирана от американския правителствен Център за Стратегически и Международни Изучавания. Темата на конференцията беше нелегалното навлизане на външни лица в изчислителни системи и елпапки, чиято функция и съдържание са критични за научната, делова, икономическа, и национална сигурност на САЩ. Подобни престъпни действия все по-често се обобщават с названието "инфо-тероризъм". Всред присъствуващите се числяха личности като Скот Шарней, Началник Отделение по Изчислителни Престъпления в американския Отдел (т.е. Министерство) на Правосъдието, Гари Дайн, Управител Отбор за Отзоваване на Изчислителни Произшествия (основан от американския Отдел по Отбраната за разследване на взломове в правителствени изчислителни системи), и Джеймс Уулслей, Директор на ЦРУ.

ЗАЩО НЕ НИ ВЯРВАТЕ?!
НОЕ 93

В апартамента явно живееше голям човек.

ВНУЧЕТО
12 ЮЛИ 94

Микал Сантос внимателно водеше трактора по вълнистите хълмчинки и с напрежение се ослушваше през бумтенето на мотора за повика от радиотелефона. Днес беше голям ден. Микал нарочно бе поел орането на хълмистите покрайнини на чифлика. Синът му ореше полето около къщата, че по-скоро да яхне пикапа и да се втурне към болницата щом му се обадят. В пикапа, в кофа ледена вода, вече чакаше букетът, набран от Микал още по тъмно, преди да издои кравите. Набрал го бе скришом, от щастие, пък и от задоволство, че все още може да изпревари сина си в нещо. За стария Микал Сантос днес беше велик ден - очакваше първо внуче. Снощи кучетата бяха много неспокойни - цяла нощ обикаляха на прибежки около къщата. Микал едва бе успял да мигне от насечените, рязко-звънтящи щурци. И петелът изкукурига толкова рано, така тържествено, с такъв гръмък плясък на криле, че Микал знаеше - днес е денят, иначе не може.

ТРЯБВА ДА СЕ ПОНАСЯМ
10 ЮНИ 94

Мой приятел, ще го нарека Арло, обича да драсва по някой и друг ред настрана от работата си и да чете произведенията на други писатели от любителския отдел. Което естествено прави Арло много любопитен към моите писания - още повече, че са на български и извън неговите езикови познания. Арло набляга единствено върху знанието на "чист американски"; "английският" бил за "плямпачи". "Сигурно е много приятно да пишеш на рядко-срещан и тайнствен език", въздъхна веднъж Арло, за който всеки език освен американския е рядко-срещан и тайнствен. "Бъди щастлив, че пишеш на български и че безпрепятствено можеш да се пренасяш в извънземни светове и да създаваш нещо за душата. Аз оня ден бях седнал да пиша парче фантастика - на американски, разбира се. Светът на творбата - възвишаващ, но езикът - същия като крясъците на пубертетите в съседния двор. Стерео, надънено да одира хлебарки, издухва всички творчески светове - още повече, ако езиците на стереото и творческия свят се засичат."

ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА ЕДИН ХАМАЛ (+)
08 ДЕК 93

Причината за събирането беше посещението на някаква велика българска личност, на обиколка из САЩ с целта да възбуди в американците - български и други - интерес към политическите развития в след-Ялтенска България. Бях поканен и аз, изглежда по грешка, тъй като по редица причини, били те служебни или лични, винаги съм се държал настрана от политически функций - особено когато са провеждани от неамерикански граждани. От оттеглена позиция, седнал на едно канапе в ъгъла на стаята, все пак с интерес наблюдавах разгръщащата се политическа беседа.

ХАЙДЕ ДА СМЕ ПАТРИОТИ
ОКТ 92

Наши познати, новоизлюпени български американци, наскоро се завърнаха от посещение в България. Измежду разказите им за преживяните ужаси там (ние също посетихме България по същото време, но изглежда сме били в друга страна), те изразиха погнусата си от голямия брой тлъсти българки по улиците на София. Нека оставим настрана дали такъв брой "тлъсти българки" наистина съществува, защото нямам намерение да занимавам читателя с подобни дивотий. Основната точка в изявлението на познатите ни беше, че причината за тлъстотата на въпросните българки е лошата храна в България и мудния български живот. Нямаше и десетина минути след тези изказвания когато край нас блъсна въздуха една огромна калифорнийска мама. "Какво нещо - американската обилна храна и спокоен живот!" - в изблик на твърд американски патриотизъм отбелязаха познатите ни...

ДА СИ ВЪРШИШ РАБОТАТА ЗВУЧИ ПРОСТО
06 АВГ 92

..."Според последните научни развития в Европа в областта на газовата динамика..." -- думите, на тромав английски с безпогрешно източно-европейско озвучаване, кънтяха в конференционната заличка. -- "... Въпросът е засегнат в поредица научни издания, покриващи историческото развитие и модерните исторически предпоставки..."

ЗАГРИЖЕН ЧОВЕК
23 ЮЛИ 92

Краят на лятото приближаваше, и с него краят на финансовата година бе надвиснал застрашително над кметството на малкото селце в Централна Калифорния. Селцето, с население 3 500, беше зле - много, много зле! Икономиката, скована от поредната рецесия (в случая под Джими Картър), едва скърцаше. Повечето търговци в селото бяха банкрутирали, и много стопанства бяха пред конфискация от банките поради неизплатени дългове. Всичко това, от възвишената гледна точка на кметството, се свеждаше до едно единствено и крайно-горчиво последствие: притокът на пари в селската хазна бе пресъхнал.

ГЛЕДНИ ТОЧКИ
15 ЮЛИ 92

Завчера един мой колега описваше въодушевено как видял светкавица да убие човек. Колегата ми бил с приятели на брега на едно езеро край Бейкърсфийлд, и тъкмо пускали платноходните си дъски когато изневиделица дошла лятна буря. Духнал вятър, проплющяли няколко едри капки, и бляснала светкавица. Всичките видяли, като на сън, как светкавичното кълбо се насочило към малко хълмче, да е било най-много на сто метра от тях, и изчезнало в главата на един мъж, който седял облегнат на една фиданка и пиел бира.

КОЙ СИ ТИ?
08 ЮЛИ 92

Преди известно време един мой приятел, бай Пешо, ме помоли да се срещна с момчето на негов стар сънаборник от България. Момчето наскоро било пристигнало в САЩ, било инжинер, търсело си работа вече няколко месеца - все неуспешно, та ако съм можел да го посъветвам и насоча на някъде. От разни български имигранти бай Пешо бил чул, че момчето било "крайно-начетено", "върло-интелегентно", владеело "четири или пет езика, ако не и повече, перфектно", и въобще било родено за министър и България му била малка. Съгласих се да се срещнем, не най-малкото от любопитство да видя един такъв знаменит българин.

ТЕХНИКАТА РАЗУМ НЕ ПРАВИ - 1 коментар/а (последен: 1.06.2002 г.)
23 ЮНИ 92

До преди двадесетина години навлизането на техниката в американското образование е било еволюционно, като най-дълбокият отпечатък от това навлизане е бил появата на сметачни машинки, и по-късно на лични изчислители, в класната стая. Преди десетина години това еволюционно техническо навлизане бе заменено със своеобразна техническа революция, всеобщо наречена компютеризацията в образованието. Нахлуването на техниката, или компютеризацията, в американското образование беше необуздано, да не кажем брутално, и стана значително по-рано от подобните явления в Западна Европа.