Военни разкази

Степенуване
14 МАР 2008

..."Дали ме е било страх да литвам със Совалка? То страх винаги има; машините са експериментални; практически всеки полет е изпитателен. Но в относителен смисъл, не съм изпитвал страх. Тръпки? Да! Но страх – не. На всяка крачка усещаш поддръжката от толкова много хора – защо да ме е било страх!?

БИЛЕТ 8
04 НОЕ 2003

…"Защо Виетнамската Война оцвети живота на цялото мое поколение? Можем да спорим дали на цялото поколение, или само на мислещите от него. Но – да! – оцвети го. Заради телевизията. Защото това беше първата война, чиято зверщина беше вкарана право в лицата на обикновените американци. В лицата на хора, които до преди това са оформяли възприятия за света под филтъра на цензура.

МАНГО
07 ЮЛИ 2003

… "Щом завърших гимназия, доброволствах за униформа. Не знаех какво искам от живота. И родителите ми недвусмислено показаха че не желаят да хранят мотльо без поглед към бъдеще. Или в университет със сериозна професия, или… Сега, технически не ме изгониха. Но униформата стана достоен изход.

ВЕЙ ГОРДО ЗНАМЕТО! - 1 коментар/а (последен: 1.09.2003 г.)
27 ЮНИ 2003

"Човекът е патриот, въпрос няма. Сирак от Корейската Война. Хиляда процента тотален американец, закърмен с абсолютна всеотдайна обич към Господ, Америка, Конституция, Президент, и всичко друго родно американско. Доказан патриот, трикратно доброволствал, служил достойно, многократно отличаван с похвали, грамоти, медали. Ветеран от Виетнам, Ирак, първо издание, и половин дузина разни кампаний. После служил в запаса, и там достойно, с още един куп похвали, грамоти, медали. Почетната рота, за политически функций, уважения, погребения – той винаги там! Командващ почетната рота даже; шега няма! Сгъване и разгъване на знамето го изпипал до наука. Патриот, американец, и християнин, всичките събрани в една лъсната, стегната фигура с огледално лъснати пътъци, униформа като гладка тенекия, за-снимка военно навъсен поглед, стегнато козируване, и "Да, Сър!" с тембър и инфлекция на плющящи знамена над американската военна мощ в праведна ярост. Човек вярващ в Америка. Защото Америка е честна. Благодарна. Точна. Щедра. Морална.

ТОТАЛНО ВРАЖЕСКА СТРАНА - 1 коментар/а (последен: 25.08.2006 г.)
17 СЕП 2002 (1987)

... "Почивам си една Събота, излегнал съм се в задния двор и си чета вестника. Наслаждавам се на свободата. Мобилизацията зад мен. Търсенето на работа зад мен. Уредил съм се. Следващата стъпка – да си намеря съпруга, някое добро момиче, да се задомя. Чета си вестника и от зад в главата прехвърлям образите на девойчетата, с които ме бяха запознали моите хора от флотата; момичетата я сестра, я племеница, я даже дъщеря на приятел... Изборът, подходът става щекотлива работа в такива случаи. Това бяха моите належащи проблеми.

С БРОШКА ЗАД М1
31 ЮЛИ 2002

... "Съпругът ми само дуднеше... В Морската Пехота така, в Морската Пехота иначе... Моля ти се, да се интересувам аз от Морската Пехота! Аз съм жена. Моят дудньо ако иска да се прави на мъж, ей го икономическото поле широко пред него! Хващаме хронометъра, с който ни мереше едно време за колко време се обличаме и събличаме и за колко сме в тоалетната, и аз меря колко време той ми е подсигурил, като страхотният тотален американски мъж ветеранът офицер от Морската Пехота и гъз-ритащ патриот, да пазарувам, примерно, в "Сакс Пето Авеню". Колкото минути устиска неговата банкова сметка там по моите женски нужди - толкова минути аз ще му слушам глупостите за Морската Пехота! Той ако си въобразява, че може да бъде мъж и баща и опора на семейство чрез спомени за диващини и разни глупости - той на кой свят мисли, че е? Аз съм хрисима съпруга, виждаш, но можеш ли да си ме представиш да търпя такава незрялост?

ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАМ
23 ЮЛИ 2002

... "Не! Аз гледам положително! Изобщо всичко е в ред. Здрав съм. Лекарят, бях на преглед онзи ден, искал да ме подложи на по-специален преглед. Но това е формалност. Лекарят трябва да покрие някой параграф от федерален формуляр. Това е. Нищо тревожно няма в това.

ВОДНА ПАЧКА - 1 коментар/а (последен: 20.03.2002 г.)
12 ФЕВ 2002 (1984)

…"Беше Депресията. Глад. Осъзнах какъв глад беше чак когато децата станаха юноши, изригнаха им пъпките, и прочетох туй-онуй за акнето. Недохранен пъпки няма, ти знаеше ли това? Тогава си спомних, че аз нямах пъпки. Хлапак, 13-годишен, и мама ме пращаше да гръмна нещо в храсталаците по хълмовете, ако е речено да вечеряме. Тук в Бъркли на изток от "Телеграф" беше дивотия. Мъкнех детско плякало, 5.59мм. Икономисвах и патроните. Я издебна земна катерица, я гугутка, или какво ще да е, месце да има: поне супа да пусне. И около мен само слушам възрастните да мечтаят за постоянно капеща заплата. Каквато тогава даваха само военните.

ОТ ЗАДНИЦАТА
21 ДЕК 1999

…"Мой човек, аз съм чистач. Гледам на света другояче. Гледам на Америка другояче. Виждаш ме. Чистач. Избран от моите колеги чистачи да съм техен профсъюзен представител към нашата всевишна корпорация. Значи, аз гледам към света от положение бачкатор. Но също съм Член на Дауни Историческо Дружество. Не само защото аз съм от тук, но и защото градската история се вплита с американската космическа програма. В градския вестник съм се прославял и с някоя статия по въпроса, да. Искам да кажа, значи, че съм бачкатор, но все пак мога да вържа две изречения за да изрека това, което виждам.

ПЪРВО КРЪПКИТЕ…
10 ФЕВ 2001 (1986)

…"Беше 1946. Студената война бе започнала. Академиците спорят кога била започнала Студената Война. Плямпачи. За нас тя бе започнала още през 1945. За руснаците тя бе започнала още с тяхното навлизане в Германия.

НАД ДУПКИТЕ Е НЕБЕТО
04 ФЕВ 2001 (1988)

…"Значи, ако можете да си представите, в града нямаше една изправена стена! Всичко пометено! И японците живеят в дупки. Много странна работа. В дупки живеят всички, иначе градът си съществува. Кмет - в дупка. Писар - и той в дупка. Води записите на няколко къса хартия, събираше етикетите на наши хвърлени консерви, да пише на гърба, и драска каквото драска гъсто, гъсто, само той си знае какво е драскал. Обаче кметски записи води… И градски инжинер, също в дупка, еднокрак дядка, негоден даже бамбукова пръчка да държи, нали японците са щяли с наострени бамбукови пръчки да се бият, до горчивия край, само дето за градския инжинер няма даже и паве нераздробено от бомби.

СЕГА КАТО ГЛЕДАМ...
04 ЯНУ 2001

..."Когато се пенсионираш от Боинг, на 65, средно получаваш 18 месеца пенсия. И умираш. Пенсиониран от Локхийд-Мартин, средно теглиш 17 месеца пенсия. Това е! Ритнеш 3-сигма отклонение, мъж-скала си, примерно, хайде Бог ти отпуснал 36 месеца! Съпругата ти била добра жена и знаела как да се моли за теб в църквата - хайде Бог ти отпуснал не 36, а 72 месеца! Четворно статистичното! Както да го гледаш, с Бог и съпруга и всичко, живееш до 6 години. Нямаш време да разбутваш обществото, да го тормозиш със съвестта ти. И защо ти го казвам?

НЯМА ОТЪРВАВАНЕ
30 АВГ 2000

…"Веднъж ги наредих всичките пред гаража. Бяхме се събрали да гледаме футболен мач. Разотиват се. Кой цивилен, кой с униформа. Все едно полицейски събор имало у нас. Всичките семейни; аз ерген полицай в къщи не пусках! И ги наредих, джентълмените полицаи, за разговор, и им казах ясно: "Ще ви изтрепам! Само да хвана някой ваш хлапак да е докоснал моя дъщеря – ще ви размажа по паважа! Ясно ли е? Моите дъщери с полицейски живот няма да се цапат! Прерязвам нишката с мен. Ясно ли е?" А те, наредили се мирно, пред вратата на гаража, стоят и викат "Да, Сър!" "Ще предадете моята заповед на вашите лапишници! Да не се разправяме! Ясно ли е?" "Да, Сър!" Един капитан от Лонг Бийч после идва, внимателно, хваща ме за рамото, и казва: "Успокой се! Каквото е писано – това е. Момичетата ти се дипломираха. Ако до сега не си ги възпитал да бягат от полицаи – вече е късно. И ние сме хора. Какво очакваш от нас!"

ЗИНГ-ЗИНГ-ЗИНГ
05 АВГ 2000

…"Вертолетите от оня край на летището – чуваш ли ги? Цивилните вертолети. Звучат точно както нашите. Едно време. Нашите бяха цивилни, Алуетки. Нямаше пари за военни вертолети, затвърдени за бойна употреба. Нито имаше пари за гориво, да разнасяме броня над храсталаците. Цивилни машини. Боядисани в камофлаж. Тук-там загубим някоя, свалена. Но ставаше рядко. Спомням си, сега като слушам зинг-зинг-зинг на лопатите. Малките лопати, на малките вертолети – те зингват. Не като лопатите на тежките Сикорски или Боинг, които думтят.

ЧОВЕЩИНА
05 МАЙ 2000

… "Чувам ви да говорите за човещина, момчета, без да знаете за какво говорите. Данъчен чиновник не ви тряснал с максимално наказуемо – това било човещина. Пуснали ви с десетина минути по-малко чакане в лекарски кабинет, след четири часа унижение в чакалнята – и това било човещина. Шофьор ви дал път да смените платно в навалицата – и това било човещина. В автомобилен магазин ви дали намаление в цената – и това също било човещина. Хайде стига! Вие си правите подигравка с човещината, това правите! Подигравате се с нещо, което изобщо не разбирате. Човещина? Какво знаете вие, момчета, за човещината? Тук да дойде, да скочи, и да ви захапе за дирниците – пак няма да я разпознаете!

СЯНКАТА - 1 коментар/а (последен: 20.07.2005 г.)
27 АПР 2000

… "Тъкмо подавах за висше образование. И започна наборът за Виетнамската Война. Това не беше точно набор, както примерно е бил за Втората Световна Война, или даже за Корейската. Тогава повечето мъже са били вписани. Значи, в освободените от набора може да е имало връзкари и мошеници, но са били малцина от малкото освободени. А виетнамският набор беше обратен. Повечето бяха освободени, и само малко бяха вписани. Един вид, наборът удари най-вече бедните момчета, без връзки да се уредят, или неспособни да лъжат, или нямащи средства да се запишат студенти, или просто по-тъпите и необразовани. И това го наричаха "национален набор". Цинизъм страхотен! Имаше и идеалисти, нали; такива винаги има, особено ако ще могат легално да убиват хора. В моя случай, аз още не бях влязъл в университета. Значи подлежа на набор. Обаче ако успея да се вмъкна – наборът бива отложен до след завършване.

СИЛЕН ПО ЕТИКЕТИ
19 АПР 2000

… "Знаеш, мой човек, етикетите са опасно нещо! Примерно тази значка тук е твоя етикет. Снимка и всичко. Щом я видя – знам кой си и какъв си. И точно това е голямата грешка! Защото изобщо не мога да те знам кой си и какъв си по етикета. Защото няма етикет за човешката душа, ето защо.

МЕКО ДЖУ-ДЖУ
13 МАР 2000

… "Защо всеки се държи на крачка встрани от онези там? Погледни им походката. На пръв поглед стегната, военна. Униформа носят; как иначе да ходят. Но стегнатата походка е разтеглена. Люшкаща се. Лека. Не е скованата походка на военни, трамбовали плаца в парадни маршировки. Походка на военни, които са над военната скованост. Хм! После виж ги тях самите. Леко притвори очи и погледни цвета на кожата им. Усещаш ли някакви медени отсянки? Кожа на хора, навикнали да живеят в дива природа. Не в бараки с легла и топла вода и избор на меню в столовата. Виж как ходят! На пръв поглед, безредно. За отделния човек. Но като група – групата се промъква като нещо течно, неуловимо. Като хайка хищници. От което всичко, мой човек, заключението е едно: тези хора са убийци. С тях заебаването е абсолютно нездравословно. Даже те лично да не те сложат в чувал, ще те догони тяхното джу-джу. Сега, може да няма джу-джу. Вероятностите са да няма. Обаче ако има? Не си заслужава!

ЧЕРНОТО СВЕТЛО ПЕТНО
09 МАР 2000

… "Тези неща не са за спомняне, знаеш. А ме направиха човек. Гледаш ме сега – човек съм, да? Усмихвам се. Семейство имам. Деца отгледах. Говоря с всички около мен. И не си ме чул да питам дали вярваш в Бог така или иначе, нали? А това беше основен въпрос, едно време. Случайно да не се окаже, че съм се отпуснал да говоря с някой неверник, "гой"… Само евреите – това бяха хората… Всички други – общуване по нужда и по сметка, и толкоз. Да не се изцапам. Да не принизя еврейските разпоредби, знаеш…

ДА ЖИВЕЙ МИРЪТ! (Документална Пародия по Темата, с Научна Обосновка) (+)
25 МАР 1999

Мирът е хубаво нещо! Подсигурява научния напредък.

БУРГИЯТА
16 НОЕ 1998

… Това виждаш ли го? Бургия от бормашина. Да, обикновена бургия. Е, не е напълно обикновена, защото е за керамика. Но иначе си е най-обикновена бургия. И, така, както я гледаш, можеш ли да си представиш, че такива бургии ми промениха живота? То "промяна" не е думата; друг човек станах, буквално! Че и живота на децата ми досегна!

ПИСЪЦИ
ОКТ 88 (12 ЯНУ 95)

Срещнах Джон когато бях хамал в консервената фабрика. Не знам дали това беше истинското му име; изглеждаше, че всеки го наричаше различно. Джон бе служил във Виетнам и беше приятел на наш беден съсед, и той ветеран от там, който бе загинал от злополука по време на оран. "Загинал" е нежна дума; по-скоро разсечен от плуговете след като паднал зад трактора. Самият трактор бил на скоростодръж и продължил да се движи сам; разсичането било бавно, върху разстояние от 2 - 3 километра. Повече не смеехме да си представяме, по-точно аз не смеех.

И НИЕ СМЕ ХОРА - СЪР! (+) - 1 коментар/а (последен: 23.05.2003 г.)
01 ЮНИ 94

Обширната корабна палуба бе осеяна с групички от цивилни. Всяка групичка бе обгърнала плътно по някой млад мъж във военна униформа със сериозно или изкуствено-усмихнато лице. Както гръмко оповестяваха сведомниците, мъжете в униформа отплаваха вечерта за да изпълнят своя патриотичен дълг и да проектират американската мощ някъде по света. Сега бяха изпращани от тяхните семейства и роднини.

ПОДРИВЕН - 1 коментар/а (последен: 23.05.2003 г.)
28 АПР 94

. . . "Руснаците и тяхните тамошни съюзници точно тогава провеждаха маневри покрай граничната линия. Обикновени маневри, каквито и ние бяхме провели няколко месеца по-рано. Но някой гений отгоре решил, че докато ония маневрират от тяхната страна на границата, точно тогава ние пък трябвало да поразвеем флага и да покажем морално превъзходство от нашата страна. Нашите съюзници-домакини лапнали мухата, и ето ти две - триста човека, наши и съюзници, невъоръжени, с музика и знамена, на военно-политико-морално-и прочие мероприятие до граничната линия. И докато ония опушваха храсталаците по хълмовете с танковете си, ние веем знамена, бумкаме с музиката, слушаме велики речи, и контрастираме с моралното превъзходство.